Дисфагия, или трудно преглъщане на нервна почва

Разпознаване на дисфагия, причинена от стрес и безпокойство (трудно преглъщане на нервна почва). Симптоми на паническо разстройство и стягане в гърлото на нервна почва.

Понякога затрудненото преглъщане не е в резултат на физически проблем, а се дължи на емоционален стрес, тревожност или безпокойство. При такива случаи човек обикновено усеща сякаш има „буца“ или „топка“ в гърлото си, което затруднява преглъщането. Това усещане често е съпроводено и от стягане или спазъм в областта.

Друг типичен признак, че дисфагията е от нервен характер, е липсата на болка и други симптоми като температура например. Трудното преглъщане обикновено е много по-изразено, когато човек е притеснен или нервен и отшумява, когато е спокоен. То може да се влошава в определени ситуации като хранене пред други хора.

Стандартно лечение при стрес-индуцирана дисфагия

Щом става въпрос за функционален, а не органичен проблем, лечението на дисфагията е насочено основно към овладяване на стреса и тревожността. Препоръчва се като цяло да се води по-спокоен начин на живот, да се ограничат стресовите фактори. Добре е да се практикуват релаксиращи дейности като разходки сред природата, йога, медитация.

В по-тежки случаи може да се наложи професионална психологическа помощ и терапия. Понякога се предписват леки успокоителни и антидепресанти. Специфични логопедични упражнения също спомагат за облекчаване на симптомите. Масажът и затоплянето на областта около врата могат да отпуснат спазмите и да подобрят преглъщането.

Други потенциални причини за дисфагия

Разбира се, трудното преглъщане невинаги е на психогенна основа. То може да се дължи и на редица други фактори. Възпаление на гърлото (фарингит) от вирусна или бактериална инфекция често затруднява преглъщането и се съпровожда от болка.

Много хора с киселинен рефлукс (връщане на стомашни киселини в хранопровода) също се оплакват от дисфагия. Хроничният рефлукс може да доведе до възпаление и стеснение на хранопровода и трайно да наруши гълтателната функция.

Различни неврологични заболявания като Паркинсон, мултиплена склероза, мозъчни инсулти могат да увредят нервите и мускулите, отговорни за гълтането. Някои автоимунни болести като склеродермия и дерматомиозит също предизвикват дисфагия.

В напреднала възраст естественото отслабване на мускулатурата в устата и гърлото затруднява преглъщането при много хора.
Дисфагия може да се появи и като странична реакция от определени лекарства, които предизвикват сухота в устата или увреждат хранопровода. Тумори в областта на главата, шията и хранопровода също нарушават гълтането. Поради тези многобройни потенциални причини, persistentната дисфагия винаги трябва да се изследва от лекар.

Дисфагия при панически атаки

Много хора изпитват затруднено преглъщане по време на панически пристъп. Интензивната тревожност и физиологичните промени по време на атаката (учестено дишане и сърцебиене, стягане в гърлото, изпотяване и пр.) могат да направят гълтането почти невъзможно. Страхът от задавяне допълнително засилва тревожността и влошава ситуацията.

В такива моменти е важно човек да се опита да се успокои чрез бавно и дълбоко дишане. Добре е да се премести на тихо и спокойно място, ако е възможно. Леки отвличащи дейности като броене наум или фокусиране върху някакъв предмет също помагат. Бавното отпиване на вода на малки глътки постепенно отпуска спазъма в гърлото и улеснява преглъщането.

Натурални средства в помощ на дисфагията

Някои билки и природни средства могат да облекчат симптомите на функционалната дисфагия, особено ако тя се дължи на стрес и тревожност. Чайове от лайка, маточина и валериана действат релаксиращо и успокояващо. Джинджифилът пък има противовъзпалително действие и може да помогне при леко възпалено гърло.

Добавянето на лъжичка мед в чая овлажнява лигавицата и улеснява преглъщането. Медът има и антибактериални свойства. Няколко капки лимон или малко ябълков оцет също могат да „смажат“ дисфагията и да намалят дискомфорта в гърлото.

Симптоми на паническо разстройство

Кои са наистина точните симптоми на паническо разстройство, по които можем да сме сигурни? Постоянна депресия, безсъние, нерви, нервност, страхова невроза и…

По-долу описваме признаците и начина да се справим с тях, посредством ценни билки. Нека да ви опиша собствените си симптоми на паническо разстройство, които после се оказа, че са събирани като по учебник по психиатрия.

Затруднения при дишане

Най-напред у мен се появиха определени затруднения при дишане. Това е задъхване като при уплаха, само дето не ти стига нито въздухът, нито силите на ребрените мускули, които разширяват белия дроб, за да можеш да си вземеш дъх. Въздухът изобщо не ти достига при паническо разстройство.

Прескачане на сърцето

Имах подчертан висок пулс, сърцето ми думкаше учестено и прескачаше. Също напомня за поведението на сърцето при уплаха, както на някой заек казват, че „ще му се пръсне сърцето“, така и на мен.

Омекване на крайници

и усещане все едно разни отделни части от тялото ми са се превърнали в пихтия, в желе или в някаква мека гума. При паник атака директно се сриваш.

Имах замайване пред очите,

постоянно главоболие, леко виене на свят (световъртеж), което беше супер гадно, защото от това и слухът намаляваше, появяваше се един равномерен шум в ушите, като на сигнал от развален телефон. Имаш чувството, че някой се опитва да те зомбира.

Безсъние

Това водеше до проблеми при заспиването, до безсъние и въртене в пустото легло. Страх те е, че докато нанкаш, нещо лошо може да се случи, пожар, земетресение, може да падне блокът или поне ти с леглото си да се сринеш един етаж по-долу. Не се шегувам, имах и такова усещане.

Трудно преглъщане

Освен дертовете с дишането имах и чувството, че храната ми засяда в гърлото, че постоянно нещо отвътре ме дави и ми спира храненето. Не точно рибена кост, но нещо като мека костилка, която не можеш да преглътнеш, но е достатъчно коварна и гадна, за да те дави непрекъснато.

Изпотяване

Имах и мощни пристъпи на изпотяване. Не знам дали Веселин Маринов има паническо разстройство, но аз се потях точно като него и не само през лятото. Това чувство е като когато видиш малко дете да се катери по високо дърво. В такъв момент ти се изпотяват краката, стъпалата и ръцете. Имаш чувството, че потъваш в океан от пот.

Нереални усещания

Имах усещане за нереалност. Светът изглежда леко като в мъгла вечер, има ореоли около лампите, дори слънцето изглежда сякаш обгърнато в някаква зодиакална, отдалечена светлина. Чувството за отдалеченост на всички предмети е като добавка на всичко това.

Вцепеняване

Имах внезапно вцепеняване на всеки път различни части от тялото. Изтръпване до степен, в която не можеш да се мръднеш. Вкаменяване. Това пак е във връзка със страха и паниката. Зайците отново така „замръзват“ на средата на пътя, когато срещу тях изведнъж блеснат автомобилни фарове. Същото усещане, само че безпричинно и сравнително постоянно.

Болки в тила

Имах честа болка отзад на тила, все едно мускулна треска, но без да си се натоварвал с каквото и да било. Отново вариант на схващане, но отзад, на точно определено място. Това неясно усещане се появява, когато мислиш, че някой се взира в тила ти. Обръщаш се рязко и някой отклонява погледа си. Същото усещане, само че колкото и рязко да се обръщаш, отзад не виждаш никакъв поглед.

Самоанализиране

У мен се разви постоянна маниакалност да се самоанализирам, да се наблюдавам. Имах чувството, че ставам все по-добър в това, с което се занимавам, но чувството беше някакво болезнено. Хем се справях добре с всичко, хем и ме беше страх, че уменията си ще ги загубя за един час, ще забравя спомените си и предимствата си. Това ме караше непрекъснато да се наблюдавам и да се анализирам сам себе си.

Незадоволеност

Чувството на първична неудовлетвореност ме преследва от дете, но през последните години то адски много се изостри. Имах чувството, че съм създаден от родителите си, за да бъда недоволен и нещастен. Нищо не ми носеше радост, не можеше да ме накара да се усмихна, дори и за секунда. Дори и най-хубавите неща ме натъжаваха. А в приятните подаръци откривах болезнена загадка.

Плачех тайно

и често. Дори да нямаше причина, намирах най-глупави поводи да се скрия някъде и да се нарева. В тоалетната, в банята, постоянно имах нужда от утеха. Молех се на Господ, разкайвах се за глупостта си и плачех.

Страшни мисли и чувства

Страхът се появяваше във формата на мисли, които може да те уплашат и чувства, които те изгаряха отвътре. Всяко чувство в един момент се превръщаше в страх.

Постоянно се чувствах гневен.

Ядосваше ме абсолютно всичко. Дори и в ситуации, в които уж няма нищо, свързани с хора, които обичам и от които се очаква, че ще ми носят радост, аз успявах да бъда толкова изобретателен, че да открия какво да ме ядоса и да се разкрещя.

Бях непрекъснато под напрежение.

Не само защото имах страхове и атаки, но и като цяло се притеснявах дали ще мога да си свърша работата достатъчно добре, дали не се натрапвам, дали съм подходящ. Знам, че това са нормални неща и са характерни за повечето хора, но при мен добиваха типично болестни изменения и проявления.

Бях доста ироничен,

заядлив и сърдит като физиономия. Това се отрази под формата на две вертикални бръчки в средата на челото ми. Очите ми станаха постоянно влажни и пареха. Погледът ми – горещ, червен и налудничав. Не мога да кажа, че се харесвах така, а хората определено се плашеха от това ми амплоа.

Постоянно се намираше повод да се сепна

като от сън. Дори и когато съм буден, подскачах при мисълта, че някой ме гледа или нещо лошо ме дебне в гръб. Но също така се раздрусвах и в полусън, сънувайки, че падам от дърво, че ме блъска кола и прочие. Подскачал съм насън с викове и потен. Събужданията посред тъмна нощ бяха за мен ежедневие.

Имах нужда от повече сладко,

може да бъде захар, може шоколад или бонбони. Вътрешно горях калории само със съществуването си и трябваше с нещо да си подхранвам мозъка. Сладкото ми тушираше притесненията и страховете ми и ми даваше да мисля малко по-свежо от обичайното. Хранех мозъка си, но хранех и един евентуален бъдещ диабет.

Имах натрапващи се мисли,

самите ми мисли бяха като откачени кокошки, побеснени и не знаещи защо кудкудякат. Имаха повтарящ се характер и идваха главно в моменти, когато никой не ги беше канил. Свръх досадни, не можеха да бъдат прокудени. Едната неминуемо водеше другата, бяха навързани и супер досадни.

Това ми пречеше да се концентрирам

и да мисля за каквото аз искам, а не за каквото искат обстоятелствата. Започнах всякакви упражнения за контрол над мислите, но без особен успех. Едната мисъл се вързваше за следващата и те си имаха собствената посока, без да се съобразяват с моите желания и воля.

Това са част от основните симптоми на паническо разстройство, с които се разделих, след като пих Демир бозан 2-3-4 месеца. По-точно два-три и малко отгоре, но понеже в първите два месеца имах дни, в които не го взимах по три пъти дневно, а само по два, реших да удължа времето на взимане с още една кутия от билките. Но през третия месец симптомите вече бяха се ориентирали към отшумяване, а през четвъртия почти не се забелязваха. Може да се каже, че аз съм един от излекуваните от паническо разстройство.

Михаил Валериев, Варна

И още една история, която получихме през формата си за коментари ТУК.

Преди няколко години започнах да получавам пристъпи на главоболие

Болката беше много силна, не можех да вдигна глава. Едва ходех на работа. Това се повтаряше много често. Болкоуспокояващите не помагаха, след два-три дена главоболието само си отшумяваше. Само че тези два три дена се понасяха много тежко.

За Демир Бозан научих от една съседка, дъщеря й се излекувала с билковата комбинация от главоболието. Идеята ми хареса – да излекувам ужасното главоболие с билки. Изчаках да получа заплатата и поръчах.

Първите две седмици не усетих подобрение. Чак на третата забелязах, че се събудих без болка. Цял ден болката не ме споходи. Дните без главоболие започнаха да стават все по-чести, а когато главата ме болеше, беше по-слабо и по-кратковременно.

След три месеца, главоболието беше напълно забравено. Не зная каква беше причината за постоянното главоболие, но и лекарите не знаеха. Важното беше, че Демир Бозан ме излекува.

Светлина Грозева, на 36 години, София, родом от Костенец.