Страхова невроза

Психологът Галя Мутафова: Паник атаките – тревожен симптом или зов на душата?

Интервю с психолог Галя Мутафова за паник атаките. Тя е психолог и психотерапевт с над 15 години опит в работата с тревожни и хранителни разстройства.

Създател на https://feelgood.bg/, както и на курс за самопомощ „Справи се с паниката и тревожността“  https://feelgood.bg/trevozhnost-panika-kurs/

Интервюиращ: Г-жо Мутафова, как бихте обяснили на един човек, който никога не е преживявал паник атака, какво представлява тя?

Галя Мутафова: Паник атаката е като неочаквано земетресение вътре в теб. Изведнъж започваш да усещаш, че губиш контрол, че нещо ужасно ще се случи – дори да няма реална опасност. Сърцето бие лудо, дишането се учестява, гърдите ти се стягат, усещаш изтръпване… а най-страшното е мисълта: „Умирам. Полудявам. Нещо не е наред с мен.“

А всъщност… това е защитна реакция на тялото. Паник атаката не те убива – тя те предупреждава. За нещо вътрешно пренебрегнато.

Интервюиращ: А какви са най-честите причини според Вас?

Галя Мутафова: Паник атаките най-често са резултат от натрупан вътрешен стрес, потиснати емоции, неразрешени страхове, преживени травми. Много от моите клиенти са свикнали да бъдат „силни“, да не си позволяват уязвимост. И изведнъж – организмът казва: „Стига. Време е да се чуеш.“

Много лесно е човек да забрави за себе си. Да се вкопае в задължения, чужди интереси и потребности, преследване на бъдещи ползи. Всичко това ни прави да не живеем в настоящия момент, изтощава психиката и тялото ни, руши ни. В този смисъл Паниката трябва да се приеме като аларма, че се саморазрушаваме, че не живеем добре.

Това са неща, които хората с паник атаки знаят, но продължават по старому заради тежките си вътрешни страхове от провал, от изоставяне или самота, от промяната като цяло. Затова когато работим с паниката е важно не само да я овладеем, а да овладеем подмолно течащите страхове, които я предизвикват.

Знаете ли понякога тези страхове са дори противоположни. Като например, човек който го е страх да създаде семейство заради тежки семейни травми, които е изживял, но го е страх и да остане сам. Хайде да си представим какво се случва в подсъзнанието на такъв човек. Двата страха действат като менгеме- от една страна го е страх да загуби другият, от друга го е срах да остане.

Побъркващо нали?! Хайде сега да си представим, че тези два страха са заровени дълбоко в психиката му, защото са „страшни“ и човекът дори не подозира какво управлява поведението му. Просто, когато е с другият човек, незнайно защо се задушава и иска повече пространство.

А когато е без него му“ липсва“ и му пише по 100 съобщения. В такъв случай той ще изпитва силно притеснение, но няма да знае защо. С времето това „менгеме“ може да предизвика симптоми и на паника и на депресия. Човекът ще дойде в кабинета и ще заяви, че не знае какво му се случва, но постоянно е в тревога.

Това е масово, защото в повечето случаи тези страхове работят подсъзнателно. В съзнанието се проявяват като паника, депресия, тревога, безсъние, черни лоши мисли. Затова е и толкова трудно човек да се справи сам. Необходимо е първо да осъзнаеш истинските си страхове и притеснения , а после да ги лекуваш.

Може да има много различни страхове, с които човек трябва да работи: Страх от провал, страх от отхвърляне, от загуба на контрол… Тези теми живеят дълбоко в нас, но когато ги игнорираме, тялото започва да говори на езика на паниката, а често и на депресията.

Интервюиращ: Вие самата споделяте, че сте преминала през лична борба с тревожността. Как този опит променя начина, по който помагате на клиентите си?

Галя Мутафова: Аз съм преминала през булимия това е хранително разстройство, но в дъното на това разстройство стои едно уплашено и тревожно за живота момиче. Нея трябваше да лекувам, за да се справя със заболяването. Когато в малка възраст не си получил достатъчна сигурност и закрила се получава едно чувство за пълно недоверие в живота именно то поражда много тревожност.

Тази базисна несигурност може да се получи и при срещи със смъртта, страх от болести, много тежки обстоятелства на живот- глад, бездомност, липса на опора. Животът не е лек и някои хора не могат да преработят изживяното и да продължат напред. Бяхме свидетели как една пандемия с пълно затваряне, с всяване на страх от смърт влоши състоянието на много хора. В момента има бум на тревожните разстройства.

И затова, когато в кабинета срещу мен седи човек с разширени зеници и стиснати ръце, аз знам какво изпитва. Не го гледам с диагноза, а с разбиране. Питам: „Какво премълчаваш? Какво стискаш? Къде те боли и никой не го вижда?“ „Какво крие душата ти с години?“ Това е началото на промяната.

Интервюиращ: Какво бихте казали на човек, който се срамува да потърси помощ?

Галя Мутафова: Срамът е първата бариера, която рушим в терапията. Тревожността не е слабост, паниката не е „дефект“. Това са симптоми, не етикети.

Вярвам, че да потърсиш помощ е най-смелото нещо. То означава: „Аз искам да живея по-добре. И заслужавам това.“

Няма нищо срамно в това да си объркан, изморен или изгубен. Има само смелост – да го признаеш и да направиш крачка към себе си.

Интервюиращ: Как започва процесът на терапия при панически атаки?

Галя Мутафова: Първо е важно да се разбере, че това което се случва е наистина страшно за човека. В терапията всичко, което клиентът усеща, има право да бъде. След това търсим източника – не просто „какво стана вчера“, а „какво не е било чуто от години“.

Работя с тялото, с дишането, с емоцията. Паниката не се решава само с логика – тя трябва да бъде усетена, премината, излекувана. Стъпка по стъпка – връщаме контрол, доверие, сигурност.

Работим с подсъзнателните страхове. Онези подводни течения, които раждат паниката и тревожността.

Не на последно място, аз си сътруднича с много специалисти в алтернативните форми на медицината- билколечение, аюрведа, ортомолекулярна психиатрия, биорезонансна диагностика, хомеопатия, Бах терапия. Това са методи, които много успешно могат да ни ориентират от какво се нуждае нервната система или ендокринната за да се възстановят и да не водят до тревожност. При част от случаите се налага да се оздрави самото тяло и самата нервна система , за да имаме цялостно подобрение.

Интервюиращ: А има ли „излекуване“?

Галя Мутафова: Има излекуване. Има промяна. Има свобода.

Някои хора напълно спират да имат паник атаки. Други се научават да ги разпознават и овладяват – и вече не се страхуват от страха.

Истинската победа не е „никога да не ти се случи“, а да знаеш, че дори да дойде… ще мине и ти знаеш какво да правиш със себе си и с живота си. В терапията до такава степен се развива самонаблюдението, познанието на собствения организъм и проблемите, които са те довели до паник атаки, че дори и тревожността да се завърне, ти знаеш и си много по-наясно къде бъркаш по-отношение на себе си и какво трябва да регулираш.

В много от случаите обаче промяната е толкова голяма, че предпоставките за натрупване на стрес, тревога, страхове са в голяма степен разрешени и не водят до паник атаки.

Интервюиращ: Последен въпрос – ако трябваше да обобщите с едно изречение?

Галя Мутафова: Паниката не е слабост – тя е покана да се свържеш със себе си. И когато го направиш – животът ти става по-тих, по-истински… и по-свободен.

Струва си да видите и това

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button