Демир Бозан

Здравейте! Имах сериозен проблем. От 10 години бях с поставена диагноза - паническо разстройство Нямате представа колко жестоко е това заболяване. Лошото е че в началото никой не ми вярваше Самата аз не си вярвах как можах да стигна до това положение, като си мислех, че съм много силна натура.

Отначало търсих помощ от невролози – сигурно най-малко десет на брой. Започнах да се тъпча с различни хапове, които ми се изписваха, но нямах нито миг покой Заприличах на призрак. Близките ми ме съветваха да избягвам лекарства и да си помогна сама.

Не можех, разбира се, да се оправя сама и се лекувах шест месеца с билките на анадолските ходжи – Демир Бозан. Постепенно започнах да слизам на земята,докато се почувствах отново човек. Сега съм способна да работя и да се боря отново с живота Разбира се и досега вземам поддържаща доза от билковата комбинация.

Силвия Стаменова, Стамболийски, 42 г.

Някои пият алкохол, а аз просто препушвах. За да не изпуша, образно казано, без въобще да мога да спра. Нервите временно се уталожваха, но здравето ми закъса. Тенът ми потъмня. Просто се състарих.

Посъветваха ме да опитам с билковата комбинация Демир Бозан. Потърсих за нея в тъсачката и попаднах на този сайт.

Така моята зависимост и нерви намериха своята панацея, с която за почнах лечение на нервите и никотиновата си зависимост. Много съм доволна от билката на анадолските ходжи, защото спрях пушенето и оправих нервите

Маргарита Минкова, 46 г., Стара Загора

Заедно с предписваните ми лекарства продължавах да си покачвам инцидентно кръвното. Но така, че всеки път мислех, че ще е фатален. Страхувах се да излизам сама или да консумирам нещо различно от салати, плодове и риба. Но като прегладнеех, ставаше още по-лошо. Пак покачвах кръвното.

Билковата комбинация, известна като направена по тайна рецепта на анадолски ходжи, ми помогна много. Първо да го понижа, а след това да го стабилизирам. Сега се отървах и от страховата невроза и много не го мисля въпросното кръвно налягане. Като че и лекарствата започнаха да ми действат, след като се закрепих с билките.

Христина Кристиянова, София, 48 г.

Нервите ми бяха много зле и станах ужасно невъздържана. Плачех и се карах с повод и без повод. Отблъсквах хората с кавгаджийския си тон. Никой не ми вършеше работа, защото заради опакото ми държание по-скоро ме намразваха и избягваха, отколкото да ми стават или да ми остават приятели. Изобщо влошеното общуване с другите хора ме измъчваше много. Но някакъв дявол ме подтикваше да се държа невъздържано.

Вместо класическата комбинация – мента, глог и валериан, аз предпочетох да пия сместа от анадолски билки, която ми вдъхна доверие с доста широкия спектър на действие. А освен това ми я бяха похвалили много. На шега или на сериозно, нещата при мен се получиха. Уталожих се малко бавно, но сигурно и като с магическа пръчка. Голяма бреме ми падна от душата.

Жана Тимева, Попово, 44 г.

На 48 години съм и никога досега не съм пил всъщност кой знае колко. Бира пък въобще. Храня се слабо. Въпреки това пълнеех. Забелязах постоянна жажда, сутрин и вечер. Прасците ми се подуваха. Така отичаха, че краката ми ставаха равни. Даже си мислех, че нещо ми има на сърцето.Така бях чувал. Кожата ми навсякъде се възпаляваше и стана чувствителна до полудяване.

Отлагах ходенето при лекарите, защото нямах сили и воля за размотаване по кабинетите и си се надявах на подобрение. Така, от само себе си.

Накрая не ми се размина. Не знам защо диабет се оказа дума шок. Толкова се уплаших,че вероятността да получа инфаркт сигурно не беше малка. Започна се с лекарствата и специалната диета. Позакрепиха се нещата, но нито нервите ми бяха вече в ред, нито показателите се стабилизираха. Така че си хванах и страхова невроза и някаква хипохондрия.

Като се разтърсихме с жената по интернета за случаи като моя, се натъкнахме на хора, пили страхотна билкова смес. Те я препоръчваха, както и аз сега. Намерихме и сайт с подробна информация и реших, че нищо не струва да опитам. Още повече, че разбрах за комплексното й въздействие, както в моя случай. Да кажа, че съм се натъкнал на панацея, няма да е преувеличено. Здравето ми след месец и половина се закрепи цялостно, а иначе с лекарствата атакувах сякаш само някои симптоми. Доволен съм и ще пия до третия месец. Важното е, че постепенно изчезна и постоянната ми тревожност.

Марин Илиев, Тетевен

Красимира Ангелова, 38 год., гр. Смолян (e-mail за връзка с Красимира - krassimiraangelova@abv.bg): В началото на пролетта изневиделица у мен се появи необяснимо чувство на безпокойство и вътрешна напрегнатост, въпреки че не намирах някакви причини за това състояние в момента. Наруши се режимът ми на сън, през деня се чувствах отпаднала и вяла, на моменти получавах треперене и пареща болка в гърдите си, имах и ускорен пулс, придружен със сърцебиене.

Аз съм млад и доста суетен мъж и затова много болезнено преживях перпективата да ходя с гнезденца оголени места в косата, по тялото, ръцете и дори в брадата си. Всъщност първото оголване забелязах именно в брадата си, с която много се гордея и ми отива чудесно. След това се появи проблем и с косата ми и т.н. и т,н., та до застрашителното ми прошарване.

Дерматолозите ми обясниха, че е от стреса или инфекциите, или и от двете заедно, допуснаха, че ще се излекувам, тъй като заболяването се поддавало па лечение. Лекувахме стреса, изследвах се за неизлекувани или лошо лекувани инфекции, мазах се с лосиони и кремове, пих витамини, но резултатът не идваше.

Не се примирих с перспективата да олисея oще по-видимо и в търсене на изход, се натъкнах на билковия еликсир, по-познат като еликсира на анадолските ходжи и предотвратих срива на имиджа си. Демир Бозан пребори кожния ми проблем окончателно на третия месец, но залесяването ми пролича в края на първия.

Асен Ангелов, Пловдив,39 г.

Успокоението и подобрението на настроението ми се почувства само след две седмици. Край на усещането за постоянна тревожност се сложи окончателно на 3-тия месец. Дотогава бях опитвал билки поединично, в комбинации, по рецепти от вестници или от приятели. При мен нищо не сработваше. а състоянието ми беше нетърпимо. Знаех, че е остатък от преживените в продължение на 14 години семейни трагедии, загуба на близки, болести и страхови изживявания. Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това. Ръцете си държах винаги свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Вечно стисках някоя дреболия. Подскачах като ужилен от всеки шум. Денят ми започваше с нагласата за предстоящи битки. Бях постоянно уморен и тъжен. Плачеше ми се от безсилие, нищо не ме радваше и се питах що ли за живот е това.

Впрочем лекувах се и при психиатър. От лекарствата ми ставаше лошо. Когато се оплачех, ми удвояваха дозата. От това пък получавах сърцебиене и треперене на цялото тяло. Рязко ми падаше кръвното и се движех с несигурна походка. Като че се натравях и към психическия си проблем прибавях и физическо страдание.

Надеждата ми бе все пак в билките, но както казах, всички опити с тях поставяха на изпитание и без това дефицитното ми търпение. Тайната билкова смес на анадолските ходжи се оказа моят лек. С него упорствах, защото скоро почувствах безспорния му ефект. Затова завърших лечението си докрай. Нервите ми се уталожиха и сега съм добре.

Тодор Найденов, 48г, Самоков

Да се боря с такава диагноза отдавна считах за загубена кауза.Бях се "сдобила" с нея след смъртта на моя приятел преди 5 години. Страдах много за него, самоизмъчвах се от чувство за вина. Бях самотна като никога досега. Когато самата аз се разболях, не намерих адекватно лечение - нито в болниците, в които лежax, нито от частните лекари-невролози и психиатри. Най-много ми тежеше, че със странното, си поведение и постоянните си кризи се изложих докрай пред всички свои приятели и познати.Те се насилваха да общуват с мен, но за мен беше ясно, че им е трудно и не особено приятно. Пък и мога ли да ги виня, след като дори родната ми майка вдигна ръце от мен. Не ходех на работа, хранеха ме, но другото, с болестта не беше по силите им. По цял ден им бях пред очите със своите страхове и странни състояния.

Бях буквално изтровена от всякакви лекарства, пих какви ли не билки, но без да възлагам повече надежда за избавление. Умът ми беше постоянно скован от паника, в душата ми беше мрак, тялото ми страдаше непоносимо. Страхувах се от живота и смъртта, от хората и себе си, от тишината и шума, от всичко. Знаех само, че полудявам, без да мога да го предотвратя.

За късмет на родителите ми и мен, сестра ми ми закупи някаква/тогава си мислех скептично/ "прехвалена" билкова комбинация – Демир Бозан. Познати, които й я препоръчали, не можели да се нахвалят от ефекта й при подобни проблеми. Майка следеше стриктно да си пия еликсира. Когато се отървах от физическите проявления на заболяването си, още не бях сигурна, че се подобрявам. После изчезна безсънието ми и това успокои вечно опънатите ми нерви. Накрая се заседявах абсолютно сама вкъщи и се чувства добре. След това сама ходих два пъти на санаториум и сега се разхождам дълго и с удоволствие, без да се боя от несъществуващи плашила. Радвам се на най-простичките неща в живота си.

Камелия Ночева, 30г., Стара Загора