Демир Бозан

Някои пият алкохол, а аз просто препушвах. За да не изпуша, образно казано, без въобще да мога да спра. Нервите временно се уталожваха, но здравето ми закъса. Тенът ми потъмня. Просто се състарих.

Посъветваха ме да опитам с билковата комбинация Демир Бозан. Потърсих за нея в тъсачката и попаднах на този сайт.

Така моята зависимост и нерви намериха своята панацея, с която за почнах лечение на нервите и никотиновата си зависимост. Много съм доволна от билката на анадолските ходжи, защото спрях пушенето и оправих нервите

Маргарита Минкова, 46 г., Стара Загора

При мен Де мир Бозан сработи във връзка с диабета ми и след курса ми на лечение с него се почувствах много по-добре и с нервите. Така ми хрумна да го препоръчам и на дъщеря си, която покрай изпитите и след това събеседванията за намиране на работа лошо си разстрои нервната система.

Нейните очаквания не бяха големи, но накрая ми беше много благодарна, защото нервите са невярна болест, но имат симптоми на повечето други болести. Най-много я тревожеше ускорения пулс и прескачането на сърцето. Сега всичко това е минало. Още веднъж ще се похваля, че дължа отмятането на проблема при дъщеря ми стана възможно с Демир Бозан.

Сийка Стоева, Маноле, 40 г.

Все съм имала проблеми с връзването на домашния бюджет, с болестите на децата, с неуравновесеността на мъжа ми. Когато ме мъчеха само такива неща, се мислех за много нещастна и дори се самосъжалявах.

От три месеца и половина се появи нова вълна на страданието. Децата ми се зажениха и случиха на партньори, с които не си импонираха по никакъв начин. Дойдоха и бебетата и всичко се обърка. Не може да става и дума за предишното нормално и сравнително спокойно съществуване.

Застрадах от упорито и непреодолимо безсъние. Светът ми изглеждаше сив, бях като упоена и безчувствена към всичко с изключение на мъката и страданието. Недоспиването ме правеше парцал. Хапчетата не ми действаха и лягах и ставах ококорена.

Милостивата съдба все пак ме пощади и разбрах за много полезна билкова смес, по-известна като тайната рецепта на анадолските ходжи. Точно тези билки уталожиха безпокойството ми и ме „приспаха” така, че отново си върнах вкуса към живота и имам сили да помагам на семействата на децата си.

Фанета Велинова, Стара Загора, 50 г.

Нервите ми бяха много зле и станах ужасно невъздържана. Плачех и се карах с повод и без повод. Отблъсквах хората с кавгаджийския си тон. Никой не ми вършеше работа, защото заради опакото ми държание по-скоро ме намразваха и избягваха, отколкото да ми стават или да ми остават приятели. Изобщо влошеното общуване с другите хора ме измъчваше много. Но някакъв дявол ме подтикваше да се държа невъздържано.

Вместо класическата комбинация – мента, глог и валериан, аз предпочетох да пия сместа от анадолски билки, която ми вдъхна доверие с доста широкия спектър на действие. А освен това ми я бяха похвалили много. На шега или на сериозно, нещата при мен се получиха. Уталожих се малко бавно, но сигурно и като с магическа пръчка. Голяма бреме ми падна от душата.

Жана Тимева, Попово, 44 г.

Изпитано от: Венета Лазарова, 68-г, София: „Едва оживях след тежък инсулт. Благодарение на лекарите и грижите на дъщерята след шест месеца вече можех да ставам от леглото. Но... дотам. Придвижвах се с проходилка, имах постоянен световъртеж и никакви сили за живот. Тогава зет ми ми поръча билковата комбинация Демир Бозан. След едномесечен прием просто станах друг, по-здрав човек. Започнах да се обслужвам сама, вече дори се разхождам в Южния парк, виенето на свят изчезна, стабилизирах кръвното. Но с Демир Бозан не се разделих – пия го вече трети месец, ще направя едномесечна почивка и ще продължа отново по настояване на дъщеря ми.”

Красимира Ангелова, 38 год., гр. Смолян (e-mail за връзка с Красимира - krassimiraangelova@abv.bg): В началото на пролетта изневиделица у мен се появи необяснимо чувство на безпокойство и вътрешна напрегнатост, въпреки че не намирах някакви причини за това състояние в момента. Наруши се режимът ми на сън, през деня се чувствах отпаднала и вяла, на моменти получавах треперене и пареща болка в гърдите си, имах и ускорен пулс, придружен със сърцебиене.

В четвъртия месец от бременността ми започнаха ужасни болки в ставите. По цели нощи не можех да мигна от болка, не можех да лежа на никоя страна. Много ме боляха ставите, особено тазобедрените.

Като капак на всичко периодично започна да ми се разхлопва и сърцето. Събуждах се посред нощ, седях в леглото докато се поуспокои. Нито по гръб можех да спя, нито на една страна. Беше някакъв ужас! Чувствах се толкова отпаднала, нямах сили за нищо. По време на първата бременност нямах такъв проблем и затова се стреснах много. Направих си обикновено изследване, а след това и стерилна урина, но всичко беше наред. Предвид състоянието ми не можех да приемам никакви медикаменти.

На село имаме една баба, която билкарка и тя ми каза да потърся Демир Бозан, защото е безвредна и няма да навреди на бебето ми. След кратка справка в Интернет попаднах на сайта ви и така се сдобих с билковата комбинация. А впечатленията ми са повече от добри. Съвсем скоро сърцебиенето спря, ставните болки в началото намаляха, а след това изчезнаха. Билката оказа благоприятно влияние на състоянието на кожата, ноктите и косата ми. Така изкарах една спокойна, лишена от болки и неразположения бременност, а след раждането отново Демир Бозан ми помогна да вляза във форма.

Христина Бонджолова, 29 г., гр. Смолян

От много години ме мъчеше виене не свят. И досега не знам дали това е вследствие на заболяване, или просто-състояние. За мен това си остава мистерия.

Първоначално симптомите се свързваха с вариращото кръвно налягане. Впоследствие го нормализирах, но световъртежът си остана. Изследвах си вестибуларния апарат. Опитах се да се справя с този проблем като стабилизирам нервите си. Но не успявах. На пазара има лекарства, които повлияват такова състояние. Ползвах ги и все пак не се чувствах сигурна. Винаги можех да бъда изненадана от стягане в областта на челото или тила, замрежване на погледа и чувство за несигурност при ходене или дори в седнало или легнало положение. Стигало се е дотам, че буквално ми е прилошавало до степен да не мога да излизам или да не мога безпроблемно да се прибера вкъщи. Често съм се обаждала ло телефона да дойдат да ме приберат с колата или съм си вземала по спешност такси. Развих и фобия вследствие на страховите изживявания.

За себе си реших, че се нуждая от комплексно решаване на проблема си. В последно време това се прави с комбинации от билки. Но за мен само Демир Бозан се оказа правилният избор. След няколкоседмично пиене на билката, аз си проясних главата. Вече я пия по три месеца, почивам един и пак я повтарям, за да затвърдя ефекта. Старите симптоми изчезнаха, а с тях страхът и неувереността. Стъпвам здраво на земята и това е нормалното ми състояние. Пазарувам с часове по хипермаркетите, обикалям любимите си места за разходка и се чувствам добре.

Катя Минкова, 49 г., София

Успокоението и подобрението на настроението ми се почувства само след две седмици. Край на усещането за постоянна тревожност се сложи окончателно на 3-тия месец. Дотогава бях опитвал билки поединично, в комбинации, по рецепти от вестници или от приятели. При мен нищо не сработваше. а състоянието ми беше нетърпимо. Знаех, че е остатък от преживените в продължение на 14 години семейни трагедии, загуба на близки, болести и страхови изживявания. Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това. Ръцете си държах винаги свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Вечно стисках някоя дреболия. Подскачах като ужилен от всеки шум. Денят ми започваше с нагласата за предстоящи битки. Бях постоянно уморен и тъжен. Плачеше ми се от безсилие, нищо не ме радваше и се питах що ли за живот е това.

Впрочем лекувах се и при психиатър. От лекарствата ми ставаше лошо. Когато се оплачех, ми удвояваха дозата. От това пък получавах сърцебиене и треперене на цялото тяло. Рязко ми падаше кръвното и се движех с несигурна походка. Като че се натравях и към психическия си проблем прибавях и физическо страдание.

Надеждата ми бе все пак в билките, но както казах, всички опити с тях поставяха на изпитание и без това дефицитното ми търпение. Тайната билкова смес на анадолските ходжи се оказа моят лек. С него упорствах, защото скоро почувствах безспорния му ефект. Затова завърших лечението си докрай. Нервите ми се уталожиха и сега съм добре.

Тодор Найденов, 48г, Самоков

Да се боря с такава диагноза отдавна считах за загубена кауза.Бях се "сдобила" с нея след смъртта на моя приятел преди 5 години. Страдах много за него, самоизмъчвах се от чувство за вина. Бях самотна като никога досега. Когато самата аз се разболях, не намерих адекватно лечение - нито в болниците, в които лежax, нито от частните лекари-невролози и психиатри. Най-много ми тежеше, че със странното, си поведение и постоянните си кризи се изложих докрай пред всички свои приятели и познати.Те се насилваха да общуват с мен, но за мен беше ясно, че им е трудно и не особено приятно. Пък и мога ли да ги виня, след като дори родната ми майка вдигна ръце от мен. Не ходех на работа, хранеха ме, но другото, с болестта не беше по силите им. По цял ден им бях пред очите със своите страхове и странни състояния.

Бях буквално изтровена от всякакви лекарства, пих какви ли не билки, но без да възлагам повече надежда за избавление. Умът ми беше постоянно скован от паника, в душата ми беше мрак, тялото ми страдаше непоносимо. Страхувах се от живота и смъртта, от хората и себе си, от тишината и шума, от всичко. Знаех само, че полудявам, без да мога да го предотвратя.

За късмет на родителите ми и мен, сестра ми ми закупи някаква/тогава си мислех скептично/ "прехвалена" билкова комбинация – Демир Бозан. Познати, които й я препоръчали, не можели да се нахвалят от ефекта й при подобни проблеми. Майка следеше стриктно да си пия еликсира. Когато се отървах от физическите проявления на заболяването си, още не бях сигурна, че се подобрявам. После изчезна безсънието ми и това успокои вечно опънатите ми нерви. Накрая се заседявах абсолютно сама вкъщи и се чувства добре. След това сама ходих два пъти на санаториум и сега се разхождам дълго и с удоволствие, без да се боя от несъществуващи плашила. Радвам се на най-простичките неща в живота си.

Камелия Ночева, 30г., Стара Загора

Допреди половин година бях на път да стана част от статистиката или част от хрониката на куриозите. А може и на редките случаи в медицинската практика. В продължение на цяла една година не можех да спя. Нямаше никакъв конкретен повод за разстройството на съня ми, или поне аз че си спомнях какво толкова смути нощите ми. Впрочем те буквално се превърнаха в дни. Единственото ми обяснение беше, че може би съм натрупал нервно напрежение или прекалена физическа и психическа умора, на което организмът ми е отреагирал по този изненадващ начин.

Спомням си и нещо, което може би е отключило проблема. Веднъж се позабавих с четене и свършване на някаква работа, легнах си към 2 часа /доста след обичайното време/ и както си чаках да се унеса, изведнъж ми мина тревожната мисъл, че може и да не заспя, а на сутринта съм на работа. Имал съм подобен изолиран случай, когато едва изкарах работния ден. Сърцето ми сякаш спеше и се питах дали природата на човека е предвидила някакъв механизъм за справяне с подобна ситуация.

Всичко се беше разминало, но когато ситуацията се възпроизведе, здравата се притесних. И както си помислих, че няма да заспя до сутринта, така и осъмнах. На следвалата вечер нещата се повториха, после се потретиха и така живеех в перманентно бодърстване. Страхувах се, че ще умра. Чувствах се абсолютно безпомощен. Никакви сънотворни или успокоителни не оказваха някакъв особено траен ефект. Някои лекари твърдяха, че аз всъщност съм в някакво полубудно състояние или даже спя, но не си давам сметка. Заживях с мисълта, че съм един от онези редки случаи, за които съм чел или гледал по телевизията.

Без никаква вяра и надежда започнах да пия препоръчана ми от мои близки билкова комбинация - Демир Бозан, за която те говореха с голяма благодарност. Няколко месеца, без да очаквам промяна в състоянието си, я пиех почти несъзнателно. Не усетих кога престанах да бъда нащрек, вечно ококорен и жадуващ дълъг и дълбок сън. Аз просто започнах да спя, следобед в почивните дни и вечер от светло до светло на другия ден. Повярвах, че не само ще оцелея, но и че мога да си върна нормалния живот.

Борис Кочев, Габрово

Близо година и половина имах постоянно главоболие - не беше силно, но бе постоянно, като натиск. Болеше ме в основата на главата и отзад, а понякога болката се преместваше в предната част на главата. Когато започна това главоболие се консултирах с невролог, минах на скенер още в самото начало, нямаше нищо. Предписаха ми Деанксит, но той не повлия по никакъв начин на главоболието. Консултирах се и с офталмолог, защото по принцип имам проблеми със зрението, но според него не е нормално да ме боли постоянно глава от очите.

Опитвах се да съм спокойна, да не се ядосвам в ежедневието, но го има и момента на преумората в работата, семейните ангажименти. От време на време пулсът ми се ускоряваше и рязко ми се повишаваше кръвното налягане, което лекарите отдадоха на преумора. Заради ускоряването на пулса ме изпратиха на изследване на щитовидната жлеза, но всичко беше нормално. Правиха ми и пълна кръвна картина, нямаше нищо смущаващо с изключение на хемоглобина, който беше нисък. Ходих и на кардиолог, и там всичко бе нормално.

Вече се чудех къде да отида на преглед и към кой доктор да се обърна. Много бях притеснена, чудех се дали няма нещо, което докторите крият от мен. Ходих дори и на компютърна диагностика, която установи, че нивото на стреса в организма ми е високо и имам слаба имунна защита и най-важното - че нямам онкологично заболяване. Поставиха ми диагноза нервно - вегетативна дистония. Предписаха ми хомеопатични лекарства, от който се почувствах адски зле и ги спрях. Комшийка ми препоръча Демир Бозан.

Дотогава не бях чувала за тайната билка на анадолските ходжи, но все пак си поръчах една доза. След няколко седмици главоболието започна да отшумява, до момента, в който напълно изчезна, кръвното ми се нормализира и като цяло нервната ми система се успокои, а кожата ми направо засия – тенът се избистри, изглеждах свежа и поне с пет години по-млада.

Галина Христова, 47 г

От години страдах от страхова невроза. Бях младо момиче, когато загубих баща си. Поболях се от мъка, страдах дълбоко и в продължение на половин година не си обръщах внимание. Не се хранех изобщо, непрекъснато пушех,не спях и плачех Струваше ми се, че животът ми няма смисъл. През ум не ми минаваше, че мога да си докарам някоя болест.

Но на един помен ми прилоша. Стегна ме главата, зави ми се свят, краката не ме държаха и за пръв път ми мина мисълта, че нещо непоправимо може и на мен да се случи. Откриха ми много високо кръвно и без да искам направих асоциация с инсулта а баща си, така се загнезди мисълта, че и аз ще получа нещо подобно. Опасението за мозъчен или сърдечен инцидент не ме напусна. Страхът от смъртта ме сковаваше. Появи се страх от оставане сама вкъщи или ходене навън сама. Започнах да ходя на работа с придружител, а от вкъщи излизах само в краен случай.

Лекарят, който ме лекуваше, само уклончиво поклати глава, когато майка ми го попита каква е прогнозата, колко време продължава това състояние. Друг, по-непредпазлив ми каза, че може да е за цял живот. Почувствах се обречена и изгубена.

Превърнах се в доброволен затворник. Но животът си искаше своето. Аз трябваше някак си да се вписвам в него. Ходих по гледачки, пиех какви ли не неща, баеха ми против уплах, но подобрението все не идваше. Страдаше не само физиката ми, но и гордостта ми. Бях станала пословична със унизителното си поведение. Никой, който не е страдал от това заболяване, не можеше да ме разбере. В очите им бях лудата, ненормалната, психарката. Дочувала съм подобни коментари. Тази психоза ми костваше невъзможността да си намеря приятел, за съпруг да не говорим.

И досега щях да си треперя унизително за животеца и да се скатавам като мишка, ако като на шега и без всякаква надежда не започнах да пия Еликсира на ходжите, комбинация от билки, доста популярна впрочем сред познатите ми, която помогнала на един от тях при хронично страхово заболяване. Демир Бозан ме съвзе за по-малко от двадесетина дни. Промяната се затвърди на третия месец, а само след още два се освободих от оковите, които сама си надянах и влачих в продължение на десетина години.

Кръстина Харитева, Сандански

На 55 години бях с диабет, хипертония, гастрит, повишен холестерол, болки в ставите, хронично безсъние и световъртеж. По цял ден пиех различни хапове – помагаха за едно, вредяха на друго. Имах чувството, че това никога няма да свърши. Бях се превърнала в мобилна аптека, чанта ми бе пълна само с лекарства.

Е, приключи когато открих тайната билка на анадолските ходжи – Демир Бозан.

Още след първата доза Демир Бозан кръвното ми налягане се стабилизира. Кръвната ми захар, която не беше падала под 11 ммол въпреки медикаментите, спадна до 6 - 7 ммол, болките в ставите отшумяха, световъртежът изчезна. Сънят ми стана дълбок и възстановителен.

Толкова бях доволна, чувствах се прекрасно и поръчах още една доза. Сега вече пия Демир Бозан в началото на всеки сезон като профилактика.

Мария Атанасова, София

Казвам се Мария и съм на 35 години. Винаги съм изглеждала много добре, без да правя особени усилия или да харча пари. Възприемах това като даденост.

Напоследък затънах в грижи и не забелязвах появилия се естетически проблем. Кожата на лицето ми бе загрубяла, долната ми челюст бе станала по-изразена, скулите отпуснати. Тялото ми – почти безформено. Трудно се привеждах в добър вид.

Започнах да изглеждам по-възрастна за годините си. Досега беше точно обратното. Най-лесно бе да си го обясня с годините и да се примиря. Да, но намирам за неестествено и недопустимо да изглеждам преждевременно състарена.

В началото погледнах оптимистично на появилия се проблем. Но постоянният дискомфорт не се издържаше. Изразходвах огромна енергия и нерви, за да се справя с неугледния си външен вид, който сега ми бе пречка. Едно, че самата аз не се харесвах и второ – започна да боде самочувствието ми всеки зачуден поглед на познатите ми, които усещах, че не могат да свикнат с промяната в мен. У някои дори започнах да забелязвам иронични и зле прикривани присмехулни искрици в погледа. Сигурно дори и злорадстваха.

Обикновеното отиване до магазина за мен се превърна в проблем. Щеше ми се да мина в нелегалност. Но беше невъзможно да спра да ходя на работа или да излизам просто така.

Впуснах се в купуване на козметика, но както казах, не беше ми се налагало, а и кожата ми не понасяше никакви мазила и процедури. Понеже си бях профан, си навлякох алергия. Охарчих се доста и то напразно. Новите, безразборно напазарувани дрехи залежаваха в гардероба. Станах непохватна и неефективна във всичко.

Трябваше ми логично обяснение и адекватно решение. Стигнах до извода, че сполетялото ме бе резултат от нарушено душевно равновесие, а паническата ми реакция впоследствие съвсем ме бе разбалансирала. Новопоявилите се препарати за мен бяха със съмнителен ефект. Искаше ми се лечението ми да е билково, най-вече заради алергията ми. И то такова, че да лекува не само симптомите, а да хармонизира работата на целия ми организъм.

Демир Бозан – рецептата на анадолските ходжи – ме привлече. Още повече, че тази билка бе помогнала на мои познати при нелечими болестни и естетически проблеми. Ориенталският произход на билката също ми вдъхна доверие, защото в града ни отдавна успешно лекува алопеция, или както сам я нарича ”косопас”, известният като асеновградския бръснар възрастен турчин – с негова си тайна рецепта, която е от деди и е направо магическа.

Резултатът. Първо се промени излъчването ми, след това се уталожиха нервите ми, накрая едно след друго се изчистиха и козметичните ми дефекти. Тенът ми се избистри. Възвърнах си кондицията и вкуса към живота.

Мария Хр., Асеновград

След раждането на сина ми настъпиха доста промени с мен. Станах раздразнителна, често чувствах безсилие. Лекуващата ми лекарка каза, че това е следродилна депресия. На фона на проблемите с нервната система се появиха и други – непрекъснато главоболие, виеше ми се свят, гадеше ми се, кръвното ми варираше – от ниско към прекалено високо, чувствах болки в областта на сърцето. Имах внезапни пристъпи на слабост, притъмняваше ми пред очите.

Изписаха ми много лекарства, но реших че няма да се тъпча с толкова химия. Сетих се за думите на майка ми “за всяка болка, има и билка”. Разтърсих се в Интернет за информация, така попаднах и на Демир Бозан.

Поръчах билковата комбинация и резултатите не закъсняха. Може би след около месец – месец и нещо започнах по-осезаемо да усещам промяната. Кръвното ми се нормализира, непрекъснатото главоболие и гадене отшумяха, болките в мускулите и в областта на сърцето секнаха. За два месеца възстанових и предишните си килограми, а състоянието на кожата ми видимо се подобри. Чувствам се толкова жизнена и изпълнена с енергия и пълноценно изживявам всеки миг от майчинството.

Мариела Стайкова, 29 г

Ежедневието ми е доста динамично. В службата имам страшно много отговорности и се налага всеки ден да съм максимално концентрирана. Многото работа, постоянния стрес, грижите за детето, семейните ангажименти – всичко това в един момент ескалира. Не издържах повече.

Безсънието ми пречеше да работя, правеше ме нервна и неадекватна, пречеше ми да водя нормален начин на живот. Това ме изнервяше още повече, изнервяше и хората около мен. Ставаше ми все по-трудно да се справям със служебните задължения, а един ден началникът постави ултиматум - или да се взема в ръце, или да си търся друга работа. Отношенията със съпруга ми също се влошиха, най-дребното нещо се превръщаше в повод за грандиозен скандал.

А кошмарът си продължаваше - цяла нощ не мога да мигна, доспиваше ми се едва призори, когато трябва да ставам. И така нощ след нощ в продължение на месеци. Просто не издържах – от жизнена, дейна, усмихната 33 годишна жена за няколко месеца се превърнах в изпита, посърнала, вечно нервна и недоволна леличка.

Имам силна непоносимост към доктори и всякакви медикаменти. Винаги когато имам някакъв проблем търся хомеопатичен продукт. Пробвах няколко неща, но нямаше задоволителен резултат. В търсене на друго, по-подходящо средство за моето безсъние, попаднах на статия за Демир Бозан. Изуми ме бързия резултат. Много скоро след като започнах да пия билката започнах да се успокоявам. Станах по-ведра, усмивката отново започна да се появява на лицето ми. С всеки изминал ден се чувствах все по-добре и по-добре и най-важното спях! Сутрин отивах на работа бодра, изпълнена със сили и хъс за работа. Сега вече нямам такъв проблем, работя, радвам се на любимите си хора и се забавлявам!


Елица Николова, гр. Девня

От доста време страдах от безсъние. Имах адски много проблеми в работата, майка ми беше тежко болна и грижех за нея. Бях на предела на силите си.

Лекарствата, които ми предписа личният лекар не дадоха особен резултат и започнах да търси други алтернативни методи да реша проблема си. На моменти имах чувството, че главата ми ще се пръсне – толкова много ми се беше насъбрало.

В един форум се запознах с жена, която е имала преди време моя проблем. Голямо напрежение, много проблеми и вечер не може да заспи. Попита ме дали съм чувала за тайната билка на ходжите от Анадола - не бях. Тогава ми обясни, че Демир Бозан контролира енергийния баланс в организма. Посъветва ме да си поръчам билката и да я пия. Послушах я и не сгреших. Резултатът при мен беше доста бърз. Много скоро след като започнах да пия Демир Бозан почувствах облекчение и за пръв път от месеци наред спах цяла нощ! Нервната ми система се успокои, започнах да гледам по-ведро света около мен.

Диляна Борисова, Плевен

Преди година и половина съпругът ми внезапно почина. От тогава със сина ми не се разбираме, много се промени, започна да не ходи на училище, успехът му рязко се влоши. Започна и да пие и да се прибира по ранните часове и да развива теории, че няма полза от учене. Опитах всякаква дипломация.
Успях да се справя с доста проблеми след смъртта на съпруга ми. Поговорих със сина си /макар че е трудно да се води диалог/, но твърдеше, че ще си прави каквото си иска. Много се бях отчаяла. Не знаех докога щях да издържа. Трябваше да предприема нещо, но не знаех какво.

Писах в един форум за да потърся мнение и съвет – друг на мое място какво би предприел. Една жена ми писа за билката на анадолските ходжи Демир Бозан. Изобщо не се и замислих, особено след като изчетох положителните отзиви за нея.

Демир Бозанът наистина подейства! Макар и бавно, но синът ми се променяше – започна да ходи на училище, поправи двойките, които беше натрупал, спря да пие, намери си приятелка, амбицира се да кандидатства и сега чете за кандидатстудентските изпити. Сближихме се и отново споделя с мен.


Павлинка Колева, Варна

Аз съм на 31 години и от 4 години имах постоянни здравословни проблеми. След раждане с форцепс, при направена епизиоотомия ми поставиха диагноза incontinetio alvi.

Последва първа неуспешна пластична операция. Две години след нея ми направиха втора пластика - присадиха ми нов мускул, взет от крака. След тази операция се почувствах още по-зле.
Месеци наред ходих по невролози и какви ли не доктори, които ми поставяха най-различни диагнози. Накрая заключиха - дискови хернии. Но ЯМР показа 2 кисти, закачени на нерва на гръбначния стълб.

Едната беше отстранена. Остана втората, ниско долу под кръста. За нейното махане беше необходимо да се разбиват и кости...

Всичко това ме доведе до състояние, от което не можех да се измъкна. Постоянна мъка и тъга, мисли, че вече не съм пълноценен човек. Освен всичко останало работата ми беше много напрегната, пълна с проблеми и постоянен стрес, редуван с неприятности.

Чувствах се в окови, от които не можех да се освободя и от които страдаше най-вече семейството ми.

Забравих - освен невролози и лекари посещавах и екстрасенс, който също видя затруднения при лечението. Накрая той ми предложи да пробвам билковата комбинация с Демир Бозан.

Тя подейства чудодейно!

Здравословните ми проблеми секнаха и, вярвате или не – предложиха ми нова, по-добра работа. Не случайно това е билката на анадолските ходжи – има нещо мистично и магическо в нея.

Йорданка Стайкова, Пазарджик