Демир Бозан

Здравейте! Имах сериозен проблем. От 10 години бях с поставена диагноза - паническо разстройство Нямате представа колко жестоко е това заболяване. Лошото е че в началото никой не ми вярваше Самата аз не си вярвах как можах да стигна до това положение, като си мислех, че съм много силна натура.

Отначало търсих помощ от невролози – сигурно най-малко десет на брой. Започнах да се тъпча с различни хапове, които ми се изписваха, но нямах нито миг покой Заприличах на призрак. Близките ми ме съветваха да избягвам лекарства и да си помогна сама.

Не можех, разбира се, да се оправя сама и се лекувах шест месеца с билките на анадолските ходжи – Демир Бозан. Постепенно започнах да слизам на земята,докато се почувствах отново човек. Сега съм способна да работя и да се боря отново с живота Разбира се и досега вземам поддържаща доза от билковата комбинация.

Силвия Стаменова, Стамболийски, 42 г.

Нервите ми бяха много зле и станах ужасно невъздържана. Плачех и се карах с повод и без повод. Отблъсквах хората с кавгаджийския си тон. Никой не ми вършеше работа, защото заради опакото ми държание по-скоро ме намразваха и избягваха, отколкото да ми стават или да ми остават приятели. Изобщо влошеното общуване с другите хора ме измъчваше много. Но някакъв дявол ме подтикваше да се държа невъздържано.

Вместо класическата комбинация – мента, глог и валериан, аз предпочетох да пия сместа от анадолски билки, която ми вдъхна доверие с доста широкия спектър на действие. А освен това ми я бяха похвалили много. На шега или на сериозно, нещата при мен се получиха. Уталожих се малко бавно, но сигурно и като с магическа пръчка. Голяма бреме ми падна от душата.

Жана Тимева, Попово, 44 г.

На 48 години съм и никога досега не съм пил всъщност кой знае колко. Бира пък въобще. Храня се слабо. Въпреки това пълнеех. Забелязах постоянна жажда, сутрин и вечер. Прасците ми се подуваха. Така отичаха, че краката ми ставаха равни. Даже си мислех, че нещо ми има на сърцето.Така бях чувал. Кожата ми навсякъде се възпаляваше и стана чувствителна до полудяване.

Отлагах ходенето при лекарите, защото нямах сили и воля за размотаване по кабинетите и си се надявах на подобрение. Така, от само себе си.

Накрая не ми се размина. Не знам защо диабет се оказа дума шок. Толкова се уплаших,че вероятността да получа инфаркт сигурно не беше малка. Започна се с лекарствата и специалната диета. Позакрепиха се нещата, но нито нервите ми бяха вече в ред, нито показателите се стабилизираха. Така че си хванах и страхова невроза и някаква хипохондрия.

Като се разтърсихме с жената по интернета за случаи като моя, се натъкнахме на хора, пили страхотна билкова смес. Те я препоръчваха, както и аз сега. Намерихме и сайт с подробна информация и реших, че нищо не струва да опитам. Още повече, че разбрах за комплексното й въздействие, както в моя случай. Да кажа, че съм се натъкнал на панацея, няма да е преувеличено. Здравето ми след месец и половина се закрепи цялостно, а иначе с лекарствата атакувах сякаш само някои симптоми. Доволен съм и ще пия до третия месец. Важното е, че постепенно изчезна и постоянната ми тревожност.

Марин Илиев, Тетевен

От много години ме мъчеше виене не свят. И досега не знам дали това е вследствие на заболяване, или просто-състояние. За мен това си остава мистерия.

Първоначално симптомите се свързваха с вариращото кръвно налягане. Впоследствие го нормализирах, но световъртежът си остана. Изследвах си вестибуларния апарат. Опитах се да се справя с този проблем като стабилизирам нервите си. Но не успявах. На пазара има лекарства, които повлияват такова състояние. Ползвах ги и все пак не се чувствах сигурна. Винаги можех да бъда изненадана от стягане в областта на челото или тила, замрежване на погледа и чувство за несигурност при ходене или дори в седнало или легнало положение. Стигало се е дотам, че буквално ми е прилошавало до степен да не мога да излизам или да не мога безпроблемно да се прибера вкъщи. Често съм се обаждала ло телефона да дойдат да ме приберат с колата или съм си вземала по спешност такси. Развих и фобия вследствие на страховите изживявания.

За себе си реших, че се нуждая от комплексно решаване на проблема си. В последно време това се прави с комбинации от билки. Но за мен само Демир Бозан се оказа правилният избор. След няколкоседмично пиене на билката, аз си проясних главата. Вече я пия по три месеца, почивам един и пак я повтарям, за да затвърдя ефекта. Старите симптоми изчезнаха, а с тях страхът и неувереността. Стъпвам здраво на земята и това е нормалното ми състояние. Пазарувам с часове по хипермаркетите, обикалям любимите си места за разходка и се чувствам добре.

Катя Минкова, 49 г., София

Успокоението и подобрението на настроението ми се почувства само след две седмици. Край на усещането за постоянна тревожност се сложи окончателно на 3-тия месец. Дотогава бях опитвал билки поединично, в комбинации, по рецепти от вестници или от приятели. При мен нищо не сработваше. а състоянието ми беше нетърпимо. Знаех, че е остатък от преживените в продължение на 14 години семейни трагедии, загуба на близки, болести и страхови изживявания. Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това. Ръцете си държах винаги свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Вечно стисках някоя дреболия. Подскачах като ужилен от всеки шум. Денят ми започваше с нагласата за предстоящи битки. Бях постоянно уморен и тъжен. Плачеше ми се от безсилие, нищо не ме радваше и се питах що ли за живот е това.

Впрочем лекувах се и при психиатър. От лекарствата ми ставаше лошо. Когато се оплачех, ми удвояваха дозата. От това пък получавах сърцебиене и треперене на цялото тяло. Рязко ми падаше кръвното и се движех с несигурна походка. Като че се натравях и към психическия си проблем прибавях и физическо страдание.

Надеждата ми бе все пак в билките, но както казах, всички опити с тях поставяха на изпитание и без това дефицитното ми търпение. Тайната билкова смес на анадолските ходжи се оказа моят лек. С него упорствах, защото скоро почувствах безспорния му ефект. Затова завърших лечението си докрай. Нервите ми се уталожиха и сега съм добре.

Тодор Найденов, 48г, Самоков

Да се боря с такава диагноза отдавна считах за загубена кауза.Бях се "сдобила" с нея след смъртта на моя приятел преди 5 години. Страдах много за него, самоизмъчвах се от чувство за вина. Бях самотна като никога досега. Когато самата аз се разболях, не намерих адекватно лечение - нито в болниците, в които лежax, нито от частните лекари-невролози и психиатри. Най-много ми тежеше, че със странното, си поведение и постоянните си кризи се изложих докрай пред всички свои приятели и познати.Те се насилваха да общуват с мен, но за мен беше ясно, че им е трудно и не особено приятно. Пък и мога ли да ги виня, след като дори родната ми майка вдигна ръце от мен. Не ходех на работа, хранеха ме, но другото, с болестта не беше по силите им. По цял ден им бях пред очите със своите страхове и странни състояния.

Бях буквално изтровена от всякакви лекарства, пих какви ли не билки, но без да възлагам повече надежда за избавление. Умът ми беше постоянно скован от паника, в душата ми беше мрак, тялото ми страдаше непоносимо. Страхувах се от живота и смъртта, от хората и себе си, от тишината и шума, от всичко. Знаех само, че полудявам, без да мога да го предотвратя.

За късмет на родителите ми и мен, сестра ми ми закупи някаква/тогава си мислех скептично/ "прехвалена" билкова комбинация – Демир Бозан. Познати, които й я препоръчали, не можели да се нахвалят от ефекта й при подобни проблеми. Майка следеше стриктно да си пия еликсира. Когато се отървах от физическите проявления на заболяването си, още не бях сигурна, че се подобрявам. После изчезна безсънието ми и това успокои вечно опънатите ми нерви. Накрая се заседявах абсолютно сама вкъщи и се чувства добре. След това сама ходих два пъти на санаториум и сега се разхождам дълго и с удоволствие, без да се боя от несъществуващи плашила. Радвам се на най-простичките неща в живота си.

Камелия Ночева, 30г., Стара Загора

На младини бях много слаба, но после започнах да си похапвам повече и докато се усетя стигнах 92 кг. Започнаха да ми тежат килограмите. Като се затичам за тролея, се запъхтявах, въздух не ми достигаше. От няколко години ме измъчваше жлъчката, откриха ми камъни в нея. Холестеролът ми беше много повишен. Започнах диети за отслабване, но смъквах по 5-6 кг, след това пак ги наддавах.

По съвет на една от дъщерите ми реших да опитам с Демир Бозан. От първата доза отслабнах 5 кг. Веднага поръчах втора доза. От нея свалих 7 кг и продължавах да отслабвам, и станах 80 кг, а съм висока 170 см.

Това, което ме направи истински щастлива, бе че с килограмите изчезнаха и болестите. Жлъчката вече не ме боли, нямам кризи, въпреки че не пазя никаква диета, всичко си ям. Нямам и замайване, холестеролът ми се нормализира, не се запъхтявам.

Сега ми е леко, бодра съм, нямам оплаквания и работя с настроение. Поръчах си още една доза и продължавам да пия тайната билка на анадолските ходжи, за да нямам нито грам наднормено тегло и да съм здрава.

Марийка Илиева, 63 г.

От години страдах от страхова невроза. Бях младо момиче, когато загубих баща си. Поболях се от мъка, страдах дълбоко и в продължение на половин година не си обръщах внимание. Не се хранех изобщо, непрекъснато пушех,не спях и плачех Струваше ми се, че животът ми няма смисъл. През ум не ми минаваше, че мога да си докарам някоя болест.

Но на един помен ми прилоша. Стегна ме главата, зави ми се свят, краката не ме държаха и за пръв път ми мина мисълта, че нещо непоправимо може и на мен да се случи. Откриха ми много високо кръвно и без да искам направих асоциация с инсулта а баща си, така се загнезди мисълта, че и аз ще получа нещо подобно. Опасението за мозъчен или сърдечен инцидент не ме напусна. Страхът от смъртта ме сковаваше. Появи се страх от оставане сама вкъщи или ходене навън сама. Започнах да ходя на работа с придружител, а от вкъщи излизах само в краен случай.

Лекарят, който ме лекуваше, само уклончиво поклати глава, когато майка ми го попита каква е прогнозата, колко време продължава това състояние. Друг, по-непредпазлив ми каза, че може да е за цял живот. Почувствах се обречена и изгубена.

Превърнах се в доброволен затворник. Но животът си искаше своето. Аз трябваше някак си да се вписвам в него. Ходих по гледачки, пиех какви ли не неща, баеха ми против уплах, но подобрението все не идваше. Страдаше не само физиката ми, но и гордостта ми. Бях станала пословична със унизителното си поведение. Никой, който не е страдал от това заболяване, не можеше да ме разбере. В очите им бях лудата, ненормалната, психарката. Дочувала съм подобни коментари. Тази психоза ми костваше невъзможността да си намеря приятел, за съпруг да не говорим.

И досега щях да си треперя унизително за животеца и да се скатавам като мишка, ако като на шега и без всякаква надежда не започнах да пия Еликсира на ходжите, комбинация от билки, доста популярна впрочем сред познатите ми, която помогнала на един от тях при хронично страхово заболяване. Демир Бозан ме съвзе за по-малко от двадесетина дни. Промяната се затвърди на третия месец, а само след още два се освободих от оковите, които сама си надянах и влачих в продължение на десетина години.

Кръстина Харитева, Сандански