Откакто излязох от болницата, след тричасова анестезия и принудително гладуване, системи и прочие изпитания, бях заприличала на скелет. Прежълтяла и отпаднала, аз на всичкото отгоре и не желаех да покуся нищо. Може би защото си бях въобразила, че съм болна от нещо неизлечимо и с операцията само са ме позакърпили. Всъщност тотално бях загубила апетит. Още в болницата се запознах с близките на „съквартирантката” ми. Една от тях говореше за превъзходно средство за възвръщане на апетита.
Сетих се за тях и се свързах със съседката ми по легло. Тя ми каза, че ставало въпрос за Демир Бозан. Закупих си го и аз и редовно си пиех чая в продължение на две седмици. Оттогава, та до днес нямам проблем с апетита и с внушенията за нелечими болести.
Катерина Милева, Карнобат, 51 г.










