10 септември 2010, петък

Аз повярвах и желаното се сбъдна


Преди време, докато се ровех във виртуалното пространство от моя лаптоп на Toshiba прочетох написаното от Мая Русева. Бях доста заинтригувана от случая й, тъй като и аз имах същия проблем като нея. Дълго се чудих дали и аз да не опитам от тази тайна билка на анадолските ходжи и един ден се престраших.

Седнах пред преносимия си компютър и написах един имейл до електронната поща за поръчка на Демир Бозан. Бях малко скептична като всички в днешно време, затова и си поръчах само един пакет. Скоро обаче, както е поговорката, “друго си е око да види и ръка да пипне”, установих, че се чувствам по-добре от билката, затова не чаках да мине и месец, ами си поръчах още два пакета, заради отстъпката на единия.

С приятеля ми живеем на семейни начела, но се обичаме и правехме многократни опити да забременея, защото децата са най-голямото съкровище, което може да има човек, но за наше нещастие все не успявах да зачена. Ходихме по какви ли не лекари, но безрезултатно, ето защо се принудих да търся подробна информация в интернет. Дълги часове се рових от компютъра си в мрежата, докато открих този сайт, който ми даде решение на проблема и ме дари с щастие за цял живот.

Вярно е, че аз не заченах на четвъртия месец, както Мая от Монтана, но за наш късмет с моя приятел това се случи на следващия.

Направих си поредния тест за бременност един ден и с голяма изненада установих положителния резултат на тестера. Аз бях бременна! Подскачах от радост и дори сълзи пророних, ако трябва да си призная, но не се срамувам, защото всяка майка знае какво нещо е да разбереш, че отдавна очаквания момент е настъпил.

Веднага се обадих на Гошо и му съобщих щастливата новина, че ще става татко.

След това отворих лаптопа си и влязох да разпращам съобщения на всички мои близки и познати, че най-накрая съм бременна.

Лидия Иванова, Асеновград