23 ноември 2009, понеделник

Здравето ми беше нестабилно

Половин година се възстановявах от тежко протекла пневмония. Тъкмо започнах да излизам и отново настивах, карах бронхит, пак пневмония и така до пълно изтощение. Вече мислех, че няма да се оправя по никакъв начин.

Но закрепнах с упорито билколечение, на което майка ми ме подложи , без дори да вземе моето съгласие. Аз съм пила отварите по инерция, защото нямах воля да отказвам, а и един цяр повече, едва ли ми е правил впечатление. Когато започнах да се отърсвам от отпадналостта и безсилието си, се заинтересувах какво пия вече месеци наред. Майка ми ми показа сместа с доста странно звучащото име – Демир Бозан. Заобичах дори звукосъчетанието. Толкова благословено ми се стори то.

Преди три седмици, сякаш забравила какво препатих, се изкъпах и веднага излязох на среща. Още по време на разходката разбрах, че съм сглупила, защото един предателски ветрец ме изстуди. Като се прибрах, зачаках кризата, но нямаше нищо подобно.
Полекувах се като при обикновена настинка и се закрепих. Междувременно пак си пих и моя „Бозан”, за всеки случай. Но явно той беше укрепил доста защитните ми сили.

Стефка Каролева, 37 г., Плевен