Демир Бозан

Работата ми на преподавател е напрегната и нервна. Осъществявам обучаващи, възпитателни и организационни функции. Налага се да импровизирам, да действам в постоянно меняща се и непредсказуема ситуация. Много неща трябва да помня и да контролирам. В последно време откривах, че задачата се оказваше доста непосилна. Дали от напрежението, или от преумората, но паметта ми започна да ми погажда номера. Отначало се шегувах с първите симптоми на забравянето, но много скоро започна да ми става страшно.

Неудобно е да ръководиш един толкова отговорен процес и да не си сигурен, че във всеки един момент паметта ти ще ти услужва, т. е. ще ти подава нужната информация. Жалко би било толкова натрупан опит и знания да бъдат заличени от признаците на преждевременно "оглупяване" едва ли не.

Странното е, че изследванията не показаха органично заболяване. Оставаше да лекувам преумората, пренапрежението и нарушените функции на паметта.

Прибягнах до еликсира Демир Бозан, защото ми бе препоръчан като по-удачен от нашумелите от поредицата Гинко Билоба и Гинко Прим. Много отдавна не съм се чувствала с такава свежа памет и толкова тонизирана като цяло.

Beлиана Лазарова, 43г. , Враца

От много години ме мъчеше виене не свят. И досега не знам дали това е вследствие на заболяване, или просто-състояние. За мен това си остава мистерия.

Първоначално симптомите се свързваха с вариращото кръвно налягане. Впоследствие го нормализирах, но световъртежът си остана. Изследвах си вестибуларния апарат. Опитах се да се справя с този проблем като стабилизирам нервите си. Но не успявах. На пазара има лекарства, които повлияват такова състояние. Ползвах ги и все пак не се чувствах сигурна. Винаги можех да бъда изненадана от стягане в областта на челото или тила, замрежване на погледа и чувство за несигурност при ходене или дори в седнало или легнало положение. Стигало се е дотам, че буквално ми е прилошавало до степен да не мога да излизам или да не мога безпроблемно да се прибера вкъщи. Често съм се обаждала ло телефона да дойдат да ме приберат с колата или съм си вземала по спешност такси. Развих и фобия вследствие на страховите изживявания.

За себе си реших, че се нуждая от комплексно решаване на проблема си. В последно време това се прави с комбинации от билки. Но за мен само Демир Бозан се оказа правилният избор. След няколкоседмично пиене на билката, аз си проясних главата. Вече я пия по три месеца, почивам един и пак я повтарям, за да затвърдя ефекта. Старите симптоми изчезнаха, а с тях страхът и неувереността. Стъпвам здраво на земята и това е нормалното ми състояние. Пазарувам с часове по хипермаркетите, обикалям любимите си места за разходка и се чувствам добре.

Катя Минкова, 49 г., София

На пръв поглед проблемът е невинен, като се имат предвид тежките заболявания от рода на сърдечните, раковите и др. подобни. Но страдащите от моята болест знаят какво е да се отразява всяко застудяване на състоянието на кожата. Да се покриваш с яркочервени, синкавочервени, морави и пр. вариации на червената гама цветове. Да те опъва кожата на лицето, да те боли до прималяване и да ти е неудобно да застанеш лице в лице с някого. Дискомфортът е неописуем. Състоянието обикновено се хронифицира. Изпитаните средства водят до привикване и състоянието се възпроизвежда. Мехлемите са скъпи и невинаги ефикасни. Някои мои колеги по съдба си правят домашни мазила с невен, мас и други природни продукти. И аз съм опитвала какво ли не. Проблемът ми си оставаше и ме закрепостяваше вкъщи при понижение на температурите зиме, и не само тогава. При вятър и дъжд, съпроводени със студ, се появяваше особено смъдене. Усещането беше като че кожата ти гние или се разпада. Неописуемо беше.

Говоря за патилата си в минало време, защото Демир Бозан ги остави там. Откакто вземам този еликсир, не се страхувам от студа, зимата и съпровождащите я валежи, ветрове и бури.

Красимира Велева, 44 г., Калофер

Успокоението и подобрението на настроението ми се почувства само след две седмици. Край на усещането за постоянна тревожност се сложи окончателно на 3-тия месец. Дотогава бях опитвал билки поединично, в комбинации, по рецепти от вестници или от приятели. При мен нищо не сработваше. а състоянието ми беше нетърпимо. Знаех, че е остатък от преживените в продължение на 14 години семейни трагедии, загуба на близки, болести и страхови изживявания. Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това. Ръцете си държах винаги свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Вечно стисках някоя дреболия. Подскачах като ужилен от всеки шум. Денят ми започваше с нагласата за предстоящи битки. Бях постоянно уморен и тъжен. Плачеше ми се от безсилие, нищо не ме радваше и се питах що ли за живот е това.

Впрочем лекувах се и при психиатър. От лекарствата ми ставаше лошо. Когато се оплачех, ми удвояваха дозата. От това пък получавах сърцебиене и треперене на цялото тяло. Рязко ми падаше кръвното и се движех с несигурна походка. Като че се натравях и към психическия си проблем прибавях и физическо страдание.

Надеждата ми бе все пак в билките, но както казах, всички опити с тях поставяха на изпитание и без това дефицитното ми търпение. Тайната билкова смес на анадолските ходжи се оказа моят лек. С него упорствах, защото скоро почувствах безспорния му ефект. Затова завърших лечението си докрай. Нервите ми се уталожиха и сега съм добре.

Тодор Найденов, 48г, Самоков