Демир Бозан

Казвам се Румяна Аспарухова, имам техническо образование, отговорна професия, изискваща прецизност и неотклонно внимание. Шофирам също собствената си кола и трябва да съм в съответното физическо и психическо разположение. Като цяло съм здрава. Лошото обаче е, че през ученическите и студентските си години се сдобих с адски мигренозни болки. Внезапните нетърпими болки, опасващи челото, ме правеха неспособна да работя, шофирам - да правя каквото и да било. За часове не можех да изпълнявам служебните си задължения, а това е твърде рисковано по отношение па оставането ми в службата. Дори и след отшумяването на болките, страхът от повторни пристъпи ме парализираше. Най-голямо облекчение досега бях получавала от комбинацията от няколко витамина, които позната аптекарка ми препоръча. Но ефектът бе довреме. Чувството на обреченост не изчезваше.

Отскоро открих препарат на билкова основа, който сведе до минимум кризите. Дори когато се появяват, са едва доловими следи от доскорошните ми мъки. Демир Бозан се оказа точната и вярна формула, осигуряваща ми необходимия минимум минерали, микроелементи и витамини, необходими за справянето със заболяване, с което не са много хората, които са се преборили. Аз и Демир Бозан успяхме!

Р. Аспарухова, 42 г., Шумен

Имах голям проблем - нелечими морави петна по лицето, които при промяната на времето се превръщаха в болезнени участъци по лицето ми. Не ми понасяха нито горещините, нито студовете. Освен че беше много некрасиво, това ми създаваше и непрекъснат дискомфорт. Дерматологията явно беше безсилна, щом дори точна диагноза така и не ми поставиха. Кремовете леко ме облекчаваха, но кожата ми се пренасищаше и така нямах съответно лечение. Козметика беше абсурд да ползвам, а се налагаше, защото възрастта го изискваше - все пак не е шега да си на 43 години.

Препоръчаха ми тайната билка на анадолските ходжи, която, както ми казаха, била едва ли не панацея. Прочиствала кръвта и повлиявала проблеми от рода на психическите, до костните и ставните.

Поръчах си я и ето вече два месеца не мога да се нарадвам на избледнялата си и гладка кожа. Мека и здрава, дори не се налага да ползвам скъпи кремове, а само хидратиращи. Името на моето спасение е Демир Бозан.

Катрин Белева, Ямбол

Да се боря с такава диагноза отдавна считах за загубена кауза.Бях се "сдобила" с нея след смъртта на моя приятел преди 5 години. Страдах много за него, самоизмъчвах се от чувство за вина. Бях самотна като никога досега. Когато самата аз се разболях, не намерих адекватно лечение - нито в болниците, в които лежax, нито от частните лекари-невролози и психиатри. Най-много ми тежеше, че със странното, си поведение и постоянните си кризи се изложих докрай пред всички свои приятели и познати.Те се насилваха да общуват с мен, но за мен беше ясно, че им е трудно и не особено приятно. Пък и мога ли да ги виня, след като дори родната ми майка вдигна ръце от мен. Не ходех на работа, хранеха ме, но другото, с болестта не беше по силите им. По цял ден им бях пред очите със своите страхове и странни състояния.

Бях буквално изтровена от всякакви лекарства, пих какви ли не билки, но без да възлагам повече надежда за избавление. Умът ми беше постоянно скован от паника, в душата ми беше мрак, тялото ми страдаше непоносимо. Страхувах се от живота и смъртта, от хората и себе си, от тишината и шума, от всичко. Знаех само, че полудявам, без да мога да го предотвратя.

За късмет на родителите ми и мен, сестра ми ми закупи някаква/тогава си мислех скептично/ "прехвалена" билкова комбинация – Демир Бозан. Познати, които й я препоръчали, не можели да се нахвалят от ефекта й при подобни проблеми. Майка следеше стриктно да си пия еликсира. Когато се отървах от физическите проявления на заболяването си, още не бях сигурна, че се подобрявам. После изчезна безсънието ми и това успокои вечно опънатите ми нерви. Накрая се заседявах абсолютно сама вкъщи и се чувства добре. След това сама ходих два пъти на санаториум и сега се разхождам дълго и с удоволствие, без да се боя от несъществуващи плашила. Радвам се на най-простичките неща в живота си.

Камелия Ночева, 30г., Стара Загора

Разликата в годините между мен и моя старец е доста голяма. Родила съм се, когато е бил на 50 години. Сега само аз съм неомъжена и той остана да живее с мен. Най-неочакваната трудност, на която се натъкнах, бе неговата слаба памет, съчетана с глухота. Доскоро това по-скоро ме разсмиваше. Даже си позволявах да се забавлявам и да се смея на комичните ситуации, в които изпадахме с баща ми. Напоследък започнах да се тревожа от реакциите му и от раздразнителността, с която гледаше на "серсемлика" си, според собствените му думи. Стигна се дотам, че вече не бях сигурна дали няма да забрави нещо включено и да се подпалим, дали няма да се загуби из улиците и дали няма да му се случи нещо лошо. Все едно гледах бебе.

Започнах да му се карам и да му се сърдя, а това още повече влошаваше нещата. Предписаните му пирамеми и гинко-прими не доведоха до нищо. Никакво видимо подобрение. Нямах възможност да съм непрекъснато до него, да му наемам гледачка не смеех, защото би се обидил, а и за старчески дом не бе, тъй като имаме огромен дом в хубав квартал и добро материално положение.

Непрекъснато алармирах за проблема си и така се натъкнах на една история с моя колежка от института, в който работя, която ме окуражи да се боря за здравето на моя старец, въпреки че на неговата възраст това се счита за нормално. Тя, колежката ми, е доста по-млада, но неочаквано започнала да получава бели петна в паметта си и сериозно се обезпокоила за работата и въобще за бъдещето си. Това, което й помогнало, било билковата комбинация Демир Бозан, която единствена се оказала печеливша формула. Тя естествено също опитвала какво ли не. Аз закупих незабавно билките и започнах да ги давам на баща ми като сутрешно чайче. Той дори не подозираше, че го лекувам, А в аз я пиех заедно с него.

Първият видим резултат беше, че изчезна паниката в погледа му и стресираното му поведение, после се възвърна навика му да чете пресата и книгите си. Накрая заиграхме шах, Умишлено му поставях задачи, за които не забравяше.

Сега за годините си моят татко е в доста добра кондиция.

Светослава A., София

Дъщеря ми кара много тежък пубертет – цялото й лице бе осеяно с пъпки, срамуваше се да излиза, не й се ходеше на училище, тъй като другите деца й се подиграваха, стана затворена и неконтактна. Близо година ходихме по дерматолози, козметици, изпи сума ти лекарства, с колко мазила се маза, но нищо не даде траен резултат. Всички знайни и незнайни препарати изпробва, но акнето се оказа по-упорито от тях.

Бях започнала да губя надежда, когато прочетох за билковата комбинация Демир Бозан. Само за месец лицето на дъщеря ми видимо се подобри, а след три месеца вече имаше красива и здрава кожа. Сега усмивката не слиза от лицето й. Демир Бозан върна самочувствието й, дори вече я обзеха първите любовни трепети.

Евелина Павлова, 36 г., гр. София

През 2001 година се готвех за операция на гласните струни и от направените изследвания за първи път разбрах, че имам хемоглобин 107. Винаги съм знаела, че с него нещата при мен са наред - 120-130. В рода ни няма анемични, пък и външността ми с нищо не показваше, че съм с лека анемия. Лекарката каза, че не е пречка да си направя операция. Това приспа вниманието ми. От операцията се отказах, но и кръвта си не изследвах повече. Стигна се дотам, че започнах да се изморявам страшно много и не можех да изкачвам стълбите до вкъщи. Имам нова лична лекарка и тя ми назначи пълни изследвания. Ужаси се и ми се накара здравата, като разбра, че съм смъкнала хемоглобина на 65. Аз вече просто съм нямала кръв.

След като изключиха най-лошото, се заеха да ми вливат желязо. Наблегнах на храната и постепенно докарах стойностите му до 102. Хематологът назначи някаква диференцирана кръвна картина, започна някакво преброяване на някакви плочки ли, що ли, така и не запомних. Нищо. Така и си останах. До нормални стойности така и не стигнах, а и силите си напълно не възвърнах. Неприятно ми беше, но нямах избор. Приятелката ми също страдаше от някакъв вид анемия дълги години, но накрая поне й откриха проблеми с щитовидната жлеза и оттам си оправи и хемоглобина, и кръвното. Направих си и аз същите изследвания, но не ми откриха занижена функция на жлезата.

Но, както се казва, каквото имало да става, стана. Открих си средството за избавяне от анемичността. Това е билковият еликсир Демир Бозан, от който останах предоволна, тъй като с негова помощ подобрих състоянието на кръвта си и си възвърнах силите. Тенът ми се оправи й се чувствам напълно здрава.

Кичка Петрова, Павел баня

За всяка болка си има лек, а за мен това е Демир Бозан. Моят проблем беше постоянната липса на сили и нежеланието ми да излизам и да се забавлявам, защото всяко допълнително усилие ми костваше мъки и дискомфорт. От малка много-много не се заигравах, а като пораснах, все си пестях силите. Мъчех се да се примиря, но като семейна с дете, бях длъжна да се грижа за домашните си. Храната ме отблъскваше, а рибеното масло и другите имуностимулатори ми бяха омръзнали, без да ми донесат кой знае каква полза. Енергийните напитки при мен просто не сработваха и се чудех какво толкова ама в тях, та им правят такава скъпа реклама. Ядох и мас със захар, но нищо. Натурални сокове нямаше кой да ми приготвя, а и резултатът от тях едва ли щях да получа скоро.

Започнах да се чувствам ненужно бреме и изпитвах угризение заради немощта и безполезността си. Изнервяше ме и обстоятелството, че предвид немного напредналата ми възраст - 49, поведението ми можеше да се счита за симулация. Мързелива или болна, или и двете - такава бях в очите на всички и това ме унижаваше и срамеше.

Единствено подобрение получих от билковата комбинация на анадолските ходжи - Демир Бозан, Пих я с не толкова голямо нежелание по простата причина, че самият ми организъм не я отхвърляше и постепенно дори я заобичах и с нетърпение чаках следващата доза. И как би било иначе, щом ме караше да се чувствам все по-добре и по-добре. Не се усещам винаги, но факт е, че сега подтичвам, бързам по задачи, без да се уморявам и да си мечтая да се прибирам вкъщи и да се свирам там за почивката, която никога не намирах. Стълбите ги вземам набързо и с удоволствие и гордост.

Домът ми свети и се чувствам горда домакиня и майка.

Райна Попова, Сливен

За своите петдесет години съм сравнително здрава и държелива жена. Но на младини от притеснение при постъпването ми на новата работа си докарах жлъчна болест. Оттогава все съм чувствала някакви стомашни неблагополучия, изглежда жлъчното ми заболяване повлия на състоянието на стомаха ми, та и той ме сюрпризираше отвреме-навреме с непоносими кризи. При изследване ми откриха язва на дванадесетопръстника, гастрит и ми казаха, че така ще си карам цял живот.

Наистина нямаше сутрин, в която да не се събудя с болки и тежест в стомаха или пък след вкусна храна да не получа киселини. Който е имал стомашни проблеми, знае, че те се отразяват изцяло на настроението и жизнеспособността. Животът ми беше мъчение и се радвах на кратките прекъсвания на неразположението и ги очаквах като спасение от постоянните ми теглила. Не приемах лекарства, защото ми тежаха като камък, с инжекциите не можех да продължавам вечно и така не виждах изход от страданието си. В последно време се появи и безапетитие и даже отвращение към храната. Ако настинех или се наложеше да вземам лекарства за понижаване на кръвното, на третия ден ги спирах, тъй като не можех да ги понасям. Оцелявах като по чудо с бабини лекове.

Така щях да си се мъча и до днес, ако не стана дума между колежки за подобни здравословни проблеми. Една от тях се похвали, че се е отървала от същите като моите неразположения веднъж завинаги с билковия еликсир Демир Бозан. Нямаше причина да не й вярвам, а и нищо не ми костваше и аз да опитам. Сега съм благодарна и на нея, и на Демир Бозан. Имам такова голямо подобрение, че се чудя как съм живяла досега, с тези мои неописуеми стомашни неволи.

Нина Асенова, 50г., Асеновград