Демир Бозан

Успокоението и подобрението на настроението ми се почувства само след две седмици. Край на усещането за постоянна тревожност се сложи окончателно на 3-тия месец. Дотогава бях опитвал билки поединично, в комбинации, по рецепти от вестници или от приятели. При мен нищо не сработваше. а състоянието ми беше нетърпимо. Знаех, че е остатък от преживените в продължение на 14 години семейни трагедии, загуба на близки, болести и страхови изживявания. Точно когато се мислех за укрепнал вече, установих, че нещо всъщност още не е наред. Усетих, че е обхванала постоянна тревожност и се стягам несъзнателно, повече от нормалното. Вечер, като се прибирах, чувствах мускулна треска в раменете, гърба и гръдния кош. Така се стисках, че се преуморявах само от това. Ръцете си държах винаги свити в юмрук, с впити в дланите нокти. Вечно стисках някоя дреболия. Подскачах като ужилен от всеки шум. Денят ми започваше с нагласата за предстоящи битки. Бях постоянно уморен и тъжен. Плачеше ми се от безсилие, нищо не ме радваше и се питах що ли за живот е това.

Впрочем лекувах се и при психиатър. От лекарствата ми ставаше лошо. Когато се оплачех, ми удвояваха дозата. От това пък получавах сърцебиене и треперене на цялото тяло. Рязко ми падаше кръвното и се движех с несигурна походка. Като че се натравях и към психическия си проблем прибавях и физическо страдание.

Надеждата ми бе все пак в билките, но както казах, всички опити с тях поставяха на изпитание и без това дефицитното ми търпение. Тайната билкова смес на анадолските ходжи се оказа моят лек. С него упорствах, защото скоро почувствах безспорния му ефект. Затова завърших лечението си докрай. Нервите ми се уталожиха и сега съм добре.

Тодор Найденов, 48г, Самоков