Демир Бозан

Да се боря с такава диагноза отдавна считах за загубена кауза.Бях се "сдобила" с нея след смъртта на моя приятел преди 5 години. Страдах много за него, самоизмъчвах се от чувство за вина. Бях самотна като никога досега. Когато самата аз се разболях, не намерих адекватно лечение - нито в болниците, в които лежax, нито от частните лекари-невролози и психиатри. Най-много ми тежеше, че със странното, си поведение и постоянните си кризи се изложих докрай пред всички свои приятели и познати.Те се насилваха да общуват с мен, но за мен беше ясно, че им е трудно и не особено приятно. Пък и мога ли да ги виня, след като дори родната ми майка вдигна ръце от мен. Не ходех на работа, хранеха ме, но другото, с болестта не беше по силите им. По цял ден им бях пред очите със своите страхове и странни състояния.

Бях буквално изтровена от всякакви лекарства, пих какви ли не билки, но без да възлагам повече надежда за избавление. Умът ми беше постоянно скован от паника, в душата ми беше мрак, тялото ми страдаше непоносимо. Страхувах се от живота и смъртта, от хората и себе си, от тишината и шума, от всичко. Знаех само, че полудявам, без да мога да го предотвратя.

За късмет на родителите ми и мен, сестра ми ми закупи някаква/тогава си мислех скептично/ "прехвалена" билкова комбинация – Демир Бозан. Познати, които й я препоръчали, не можели да се нахвалят от ефекта й при подобни проблеми. Майка следеше стриктно да си пия еликсира. Когато се отървах от физическите проявления на заболяването си, още не бях сигурна, че се подобрявам. После изчезна безсънието ми и това успокои вечно опънатите ми нерви. Накрая се заседявах абсолютно сама вкъщи и се чувства добре. След това сама ходих два пъти на санаториум и сега се разхождам дълго и с удоволствие, без да се боя от несъществуващи плашила. Радвам се на най-простичките неща в живота си.

Камелия Ночева, 30г., Стара Загора