Демир Бозан

За всяка болка си има лек, а за мен това е Демир Бозан. Моят проблем беше постоянната липса на сили и нежеланието ми да излизам и да се забавлявам, защото всяко допълнително усилие ми костваше мъки и дискомфорт. От малка много-много не се заигравах, а като пораснах, все си пестях силите. Мъчех се да се примиря, но като семейна с дете, бях длъжна да се грижа за домашните си. Храната ме отблъскваше, а рибеното масло и другите имуностимулатори ми бяха омръзнали, без да ми донесат кой знае каква полза. Енергийните напитки при мен просто не сработваха и се чудех какво толкова ама в тях, та им правят такава скъпа реклама. Ядох и мас със захар, но нищо. Натурални сокове нямаше кой да ми приготвя, а и резултатът от тях едва ли щях да получа скоро.

Започнах да се чувствам ненужно бреме и изпитвах угризение заради немощта и безполезността си. Изнервяше ме и обстоятелството, че предвид немного напредналата ми възраст - 49, поведението ми можеше да се счита за симулация. Мързелива или болна, или и двете - такава бях в очите на всички и това ме унижаваше и срамеше.

Единствено подобрение получих от билковата комбинация на анадолските ходжи - Демир Бозан, Пих я с не толкова голямо нежелание по простата причина, че самият ми организъм не я отхвърляше и постепенно дори я заобичах и с нетърпение чаках следващата доза. И как би било иначе, щом ме караше да се чувствам все по-добре и по-добре. Не се усещам винаги, но факт е, че сега подтичвам, бързам по задачи, без да се уморявам и да си мечтая да се прибирам вкъщи и да се свирам там за почивката, която никога не намирах. Стълбите ги вземам набързо и с удоволствие и гордост.

Домът ми свети и се чувствам горда домакиня и майка.

Райна Попова, Сливен