Демир Бозан

Да си мъж на 25 години и да имаш по лицето си пъпки с формата на лишеи, малки рогца, мехури и всякакви други причудливости и то съсредоточени само върху челото, е грозна картинка, доста конфузна, впрочем. Да си изпробвал всякакви лечебни средства и да си отчаян и уморен, също е нечовешко.

От готовите лечебни мехлеми се бях отказал окончателно. От козметични процедури с изстисквания и маски - също. Но не можех да се откажа от необходимостта да се явявам сред хората. Всяко общуване ми смачкваше самочувствието. Всеки поглед към лицето ми ме правеше мнителен и скован. Страдаше цялостното ми житие-битие. Мислех, че всички отчитат на мига проблема ми и неволно ме пренебрегват или съжаляват. Избягвах, доколкото ми бе възможно хората, но това не беше никакъв изход. Покрай мен и майка ми се измъчи. Прилагаше върху мен всякакви "чудодейни" рецепти, но и тя се отчая и съсипа. Изглеждах тъпо и се чувствах тъпо. Губех дар слово и мънках. Промени се и характерът ми, станах плах и несигурен.

Не зная как щеше да завърши тази история, ако не бях прочел някакъв отзив на изпатил като мен младеж, намерил изход в лечение с много сполучлива билкова комбинация, влияеща върху изчистването на организма и снабдяването му с необходими витамини и вещества за премахване на вътрешните причини за кожния проблем. Някак си интуитивно се хванах за този вариант, майка ми се свърза с дистрибуторите и ми го предоставиха.

Освен че пих четири седмици билките, се мажех и с лосион, направен от тях. Пъпките упорито се бореха, но постепенно избледняха, омекнаха и намаляха на обем, а накрая се сляха в едно общо розово петно, което постепенно изсветля и се сля с останалата кожа. Не вярвах на очите си, но нямам думи, с които да изразя облекчението си. Камък ми падна от сърцето. Обличам се, бръсна се и се парфюмирам, не се боя да привлека вниманието с външния си вид, защото сега в него няма нищо смущаващо.

Красимир Колев, Ботевград