Сънят ми се нормализира с Демир Бозан

Допреди половин година бях на път да стана част от статистиката или част от хрониката на куриозите. А може и на редките случаи в медицинската практика. В продължение на цяла една година не можех да спя. Нямаше никакъв конкретен повод за разстройството на съня ми, или поне аз че си спомнях какво толкова смути нощите ми. Впрочем те буквално се превърнаха в дни. Единственото ми обяснение беше, че може би съм натрупал нервно напрежение или прекалена физическа и психическа умора, на което организмът ми е отреагирал по този изненадващ начин.

Спомням си и нещо, което може би е отключило проблема. Веднъж се позабавих с четене и свършване на някаква работа, легнах си към 2 часа /доста след обичайното време/ и както си чаках да се унеса, изведнъж ми мина тревожната мисъл, че може и да не заспя, а на сутринта съм на работа. Имал съм подобен изолиран случай, когато едва изкарах работния ден. Сърцето ми сякаш спеше и се питах дали природата на човека е предвидила някакъв механизъм за справяне с подобна ситуация.

Всичко се беше разминало, но когато ситуацията се възпроизведе, здравата се притесних. И както си помислих, че няма да заспя до сутринта, така и осъмнах. На следвалата вечер нещата се повториха, после се потретиха и така живеех в перманентно бодърстване. Страхувах се, че ще умра. Чувствах се абсолютно безпомощен. Никакви сънотворни или успокоителни не оказваха някакъв особено траен ефект. Някои лекари твърдяха, че аз всъщност съм в някакво полубудно състояние или даже спя, но не си давам сметка. Заживях с мисълта, че съм един от онези редки случаи, за които съм чел или гледал по телевизията.

Без никаква вяра и надежда започнах да пия препоръчана ми от мои близки билкова комбинация - Демир Бозан, за която те говореха с голяма благодарност. Няколко месеца, без да очаквам промяна в състоянието си, я пиех почти несъзнателно. Не усетих кога престанах да бъда нащрек, вечно ококорен и жадуващ дълъг и дълбок сън. Аз просто започнах да спя, следобед в почивните дни и вечер от светло до светло на другия ден. Повярвах, че не само ще оцелея, но и че мога да си върна нормалния живот.

Борис Кочев, Габрово